Завръщането на Царя на акварела
В средата на март 2020 г. за първи път в историята си Софийската градска художествена изложба подреди огромна, представителна експозиция, която остана затворена за гости цели два месеца. Заключената изложба „ Константин Щъркелов. Скитникът отшелник ” не беше някакъв актуален пърформанс, а културно събитие от новия, халюцинационен свят на ковид.
Но културата, галериите и публиката към този момент стартират да се приспособяват към новите условия. СГХГ ще отвори порти във вторник, 19 май , при съблюдаване на всички противоепидемични ограничения. Всеки ще може да прегледа най-мащабната и представителна галерия до момента на художника, именуван Царя на акварела.
Акварелните бои имат особена деликатна светлина и бистрота. Водата и чистите пигменти основават ефирност, която не може да бъде реализирана по други способи. Техниката на акварела не е лесна за преодоляване - грешките са съвсем непоправими, разливането на водата затруднява контрола. Заради бързото изсъхване художникът би трябвало да работи на един мирис. Но същите тези характерности придават прохлада, близост и безспорен сексапил на готовите произведения, изключително когато са направени от занаятчия.
Константин Щъркелов (1889-1961) не е просто занаятчия, през 30-те той е разгласен за Царя на акварела. Сред българските художници няма различен, отдал толкоз поредно и абсолютно креативната си сила на този род, а любовта си - на природата.
В голямата зала на първия етаж кураторите Аделина Филева, Красимир Илиев и Пламен Петров са подредили хронологично акварелните пейзажи на Щъркелов, във втората, вътрешна зала са показани рисунки и потрети, а военните му работи са изложени в дребното пространство в дъното ѝ. Има и няколко картини с маслени бои, само че те са по-скоро изключение.
Изложбата разказва живота и творчеството на Константин Щъркелов през архивните материали – фотоси, персонални дневници, мемоари, писма на негови съвременници, документи, публикации и мнения във вестници и списания, съпътствали неговите художествени изяви, и и посредством към 300 творби от десетки галерии в страната. Някои от тях - осигурени от Художествения фонд на МВнР и сбирката на Българска народна банка, до момента не са представяни обществено.
Приживе Щъркелов е считан за най-добрия български акварелист, припомня един от кураторите Красимир Илиев. " Сега една от дилемите на тази галерия е да проверим дали от дистанцията на времето и през днешния ден мислим за него като за Царя на акварела. Очакваме и публиката да способства за този спор ".
" За мен Щъркелов е неповторим, тъй като той е може би единственият български пейзажист, който не преглежда пейзажа като образен обект, който би трябвало да бъде нарисуван - рисувайки, той търси душата на природата. За това и рисува толкоз доста цветя ", добавя Илиев.
***
Константин Щъркелов е роден през 1889 година в София, в оскъдно фамилията, което обеднява още повече - бъдещият художник е на 13, когато татко му умира. Но преди този момент той съумява да съобщи на сина си своята обич и удивление от хубостта на природата.
През 1906 година Щъркелов е признат в Рисувателното учебно заведение и още в първия учебен срок си основава известност на доста надарен, работлив, само че и непретенциозен студент. Неговият състудент Димитър Чорбаджийски-Чудомир, го разказва в спомените си: „ … високо, едва момче, на което или ръцете бяха дълги, или палтенцето късо. То рисуваше с дясната и като се умореше, със същата умелост започваше да работи с лявата ръка. Само си правеше рамките, кутиите, палитри си изрязваше от картон и всяка заран, преди работното време, пристигаше с подготвен акварелен пейзаж. ”
През 1910 година студентът представя 4 акварела в Тръпковата изложба и те незабавно са изплатени. Окуражен същото лято стартира да скита из природата, да открива и рисува от натура цветята по летните поляни, отраженията на облаците в някоя вада, слъчевите зайчета, криещи се в сенките на дърветата по тревата. Художникът изследва разликите в настроенията на живата природа през другите сезони и часове на деня със отдадеността на пантеист, разкрил своя господ и неговия храм. В този смисъл пейзажните му са неговите акварелни икони.
“Hukoй не може да разбере pagостта и ентусиазма, c който рисувам - даже самичък не мога да се схвана! Рисувам като обаян и четката пее ”. — Константин Щъркелов
Резултатът от това първо лято е първата му независима галерия - 80 акварела, изложени в гардеробната на Рисуваното учебно заведение. Повечето са изплатени още първия ден. Оказал се ненадейно с повече пари, в сравнение с е можел да си показа, младият художник оставя част от тях на майка си и заминава да види огромните музеи и изложба в Париж, Виена, Лондон, Венеция…
През Балканската и Междусъюзническата война е боен художник , в това време приключва Рисувателното учебно заведение при проф. Иван Ангелов и Мърквичка, а по-късно стартира Първата международна война и той още веднъж отпътува на фронта.
През идващите години художникът, който към този момент се е отдал съвсем напълно на пейзажа, става доста известен. Сред почитателите, които изкупуват картините му, са богати хора, министри, царе. Десетата независима галерия на Щъркелов, в изложба Аксаков през 1935 година, е най-голямата му, с нея той отбелязва 25 години креативна активност. По мотив повод на юбилея идват публични поздравления, в това число и от монарха, а художникът е награден с медал „ Свети Александър ”.
" Когато рисувам - било пейзаж или цветe, аз чувам музика или сякаш прочитам стихове на Лермонтов или Нaдсон. A когато слушам огромен оркестър или хор, аз виждам nейзаж.. Tия пейзажu, що са дниme на моитe mъжни песни, mия малки мирове, на koumo gyшaтa ce e cnupала, спoделяла e своето въодушевление. Там е същинският ѝ жuвom “. — Константин Щъркелов
Следващата огромна галерия на Щъркелов е чак за 70-годишнината му през 1961-а. Преди това обаче новите хора, дошли на власт 1944 година, ще отрекат творчеството на един от най-видните български пейзажисти като " непознато на прогресивните и революционни хрумвания ", а него ще клеймосат като " формален художник на буржоазния режим и царски любим ". Ще го преследват, ще го изключат от Съюза на българските художници, ще го вкарат в Централния софийски затвор (по-късно mой ще споgели, че в душamа му не се е запазил nо-mягостен и замърсен спомен оm mози), ще го изселят…
" Сега наподобявам на Чехов воин, Въртя се из провинциалния град. Мореmо не ме трогва. Чайкиme също. Къде са ония картини, кoumо ние с mеб сме преживявали над Костенец, горе oт върховете, като наблюдавахме малинарките, връщайки се om планината. Песните им, канарите, брезите, боровете?! Сега е сиво. Наистина сиво. Най-сериозният диалог е за храната. Почти не се говоpи за просвета - за духовна храна ". — Константин Щъркелов (ок. 1945)
След гибелта на Сталин през 1953 година участието на Щъркелов в СБХ е възстановено , през 1958-а му разрешават да се завърне в София. На 9 октомври 1960 година даже се открива юбилейна галерия по случай 70-годишнината му и 50 години креативна активност в галерията на бул. „ Руски ” № 5, и го награждават с орден „ Св. св. Кирил и Методий ” I ст.
Константин Щъркелов умира на 29 април 1961 г. Чудомир пише в дневника си „ Черна събота - получих депеша, че приятелят ми от 55 години Кочо Щъркелов е умрял ненадейно. Той е жертва на първо място на злоба и завист “. Следващата огромна галерия е на художника през 1990 година в СГХГ. Сега, измежду още 30 години, той още веднъж е тук.
Изложбата, която трябваше да бъде на открита на 18 март и да продължи до 14 юни, е удължена с 4 месеца до края на октомври . Заради сигурността на феновете и чиновниците е основан специфичен ред: посетителите ще би трябвало да бъдат с маски, придвижването в галерията е еднопосочно, отляво-надясно, излиза се през друга врата. В началото на деня ще бъдат пускани 25 гости, когато един излезе, ще бъде пускан различен, като времето за престой е 1 час.
Но културата, галериите и публиката към този момент стартират да се приспособяват към новите условия. СГХГ ще отвори порти във вторник, 19 май , при съблюдаване на всички противоепидемични ограничения. Всеки ще може да прегледа най-мащабната и представителна галерия до момента на художника, именуван Царя на акварела.
Акварелните бои имат особена деликатна светлина и бистрота. Водата и чистите пигменти основават ефирност, която не може да бъде реализирана по други способи. Техниката на акварела не е лесна за преодоляване - грешките са съвсем непоправими, разливането на водата затруднява контрола. Заради бързото изсъхване художникът би трябвало да работи на един мирис. Но същите тези характерности придават прохлада, близост и безспорен сексапил на готовите произведения, изключително когато са направени от занаятчия.
Константин Щъркелов (1889-1961) не е просто занаятчия, през 30-те той е разгласен за Царя на акварела. Сред българските художници няма различен, отдал толкоз поредно и абсолютно креативната си сила на този род, а любовта си - на природата.
В голямата зала на първия етаж кураторите Аделина Филева, Красимир Илиев и Пламен Петров са подредили хронологично акварелните пейзажи на Щъркелов, във втората, вътрешна зала са показани рисунки и потрети, а военните му работи са изложени в дребното пространство в дъното ѝ. Има и няколко картини с маслени бои, само че те са по-скоро изключение.
Изложбата разказва живота и творчеството на Константин Щъркелов през архивните материали – фотоси, персонални дневници, мемоари, писма на негови съвременници, документи, публикации и мнения във вестници и списания, съпътствали неговите художествени изяви, и и посредством към 300 творби от десетки галерии в страната. Някои от тях - осигурени от Художествения фонд на МВнР и сбирката на Българска народна банка, до момента не са представяни обществено.
Приживе Щъркелов е считан за най-добрия български акварелист, припомня един от кураторите Красимир Илиев. " Сега една от дилемите на тази галерия е да проверим дали от дистанцията на времето и през днешния ден мислим за него като за Царя на акварела. Очакваме и публиката да способства за този спор ".
" За мен Щъркелов е неповторим, тъй като той е може би единственият български пейзажист, който не преглежда пейзажа като образен обект, който би трябвало да бъде нарисуван - рисувайки, той търси душата на природата. За това и рисува толкоз доста цветя ", добавя Илиев.
***
Константин Щъркелов е роден през 1889 година в София, в оскъдно фамилията, което обеднява още повече - бъдещият художник е на 13, когато татко му умира. Но преди този момент той съумява да съобщи на сина си своята обич и удивление от хубостта на природата.
През 1906 година Щъркелов е признат в Рисувателното учебно заведение и още в първия учебен срок си основава известност на доста надарен, работлив, само че и непретенциозен студент. Неговият състудент Димитър Чорбаджийски-Чудомир, го разказва в спомените си: „ … високо, едва момче, на което или ръцете бяха дълги, или палтенцето късо. То рисуваше с дясната и като се умореше, със същата умелост започваше да работи с лявата ръка. Само си правеше рамките, кутиите, палитри си изрязваше от картон и всяка заран, преди работното време, пристигаше с подготвен акварелен пейзаж. ”
През 1910 година студентът представя 4 акварела в Тръпковата изложба и те незабавно са изплатени. Окуражен същото лято стартира да скита из природата, да открива и рисува от натура цветята по летните поляни, отраженията на облаците в някоя вада, слъчевите зайчета, криещи се в сенките на дърветата по тревата. Художникът изследва разликите в настроенията на живата природа през другите сезони и часове на деня със отдадеността на пантеист, разкрил своя господ и неговия храм. В този смисъл пейзажните му са неговите акварелни икони.
“Hukoй не може да разбере pagостта и ентусиазма, c който рисувам - даже самичък не мога да се схвана! Рисувам като обаян и четката пее ”. — Константин Щъркелов
Резултатът от това първо лято е първата му независима галерия - 80 акварела, изложени в гардеробната на Рисуваното учебно заведение. Повечето са изплатени още първия ден. Оказал се ненадейно с повече пари, в сравнение с е можел да си показа, младият художник оставя част от тях на майка си и заминава да види огромните музеи и изложба в Париж, Виена, Лондон, Венеция…
През Балканската и Междусъюзническата война е боен художник , в това време приключва Рисувателното учебно заведение при проф. Иван Ангелов и Мърквичка, а по-късно стартира Първата международна война и той още веднъж отпътува на фронта.
През идващите години художникът, който към този момент се е отдал съвсем напълно на пейзажа, става доста известен. Сред почитателите, които изкупуват картините му, са богати хора, министри, царе. Десетата независима галерия на Щъркелов, в изложба Аксаков през 1935 година, е най-голямата му, с нея той отбелязва 25 години креативна активност. По мотив повод на юбилея идват публични поздравления, в това число и от монарха, а художникът е награден с медал „ Свети Александър ”.
" Когато рисувам - било пейзаж или цветe, аз чувам музика или сякаш прочитам стихове на Лермонтов или Нaдсон. A когато слушам огромен оркестър или хор, аз виждам nейзаж.. Tия пейзажu, що са дниme на моитe mъжни песни, mия малки мирове, на koumo gyшaтa ce e cnupала, спoделяла e своето въодушевление. Там е същинският ѝ жuвom “. — Константин Щъркелов
Следващата огромна галерия на Щъркелов е чак за 70-годишнината му през 1961-а. Преди това обаче новите хора, дошли на власт 1944 година, ще отрекат творчеството на един от най-видните български пейзажисти като " непознато на прогресивните и революционни хрумвания ", а него ще клеймосат като " формален художник на буржоазния режим и царски любим ". Ще го преследват, ще го изключат от Съюза на българските художници, ще го вкарат в Централния софийски затвор (по-късно mой ще споgели, че в душamа му не се е запазил nо-mягостен и замърсен спомен оm mози), ще го изселят…
" Сега наподобявам на Чехов воин, Въртя се из провинциалния град. Мореmо не ме трогва. Чайкиme също. Къде са ония картини, кoumо ние с mеб сме преживявали над Костенец, горе oт върховете, като наблюдавахме малинарките, връщайки се om планината. Песните им, канарите, брезите, боровете?! Сега е сиво. Наистина сиво. Най-сериозният диалог е за храната. Почти не се говоpи за просвета - за духовна храна ". — Константин Щъркелов (ок. 1945)
След гибелта на Сталин през 1953 година участието на Щъркелов в СБХ е възстановено , през 1958-а му разрешават да се завърне в София. На 9 октомври 1960 година даже се открива юбилейна галерия по случай 70-годишнината му и 50 години креативна активност в галерията на бул. „ Руски ” № 5, и го награждават с орден „ Св. св. Кирил и Методий ” I ст.
Константин Щъркелов умира на 29 април 1961 г. Чудомир пише в дневника си „ Черна събота - получих депеша, че приятелят ми от 55 години Кочо Щъркелов е умрял ненадейно. Той е жертва на първо място на злоба и завист “. Следващата огромна галерия е на художника през 1990 година в СГХГ. Сега, измежду още 30 години, той още веднъж е тук.
Изложбата, която трябваше да бъде на открита на 18 март и да продължи до 14 юни, е удължена с 4 месеца до края на октомври . Заради сигурността на феновете и чиновниците е основан специфичен ред: посетителите ще би трябвало да бъдат с маски, придвижването в галерията е еднопосочно, отляво-надясно, излиза се през друга врата. В началото на деня ще бъдат пускани 25 гости, когато един излезе, ще бъде пускан различен, като времето за престой е 1 час.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ